|
|
Съжалявам много, но на първо място ще кажа, че много се ядосвам, когато на такъв фестивал, на който се събират и малки деца, и възрастни хора, идват известни сватбарски състави, тук я няма националната телевизия. Къде е?! Че това, което се случва в Раднево, което се вижда и се чува, никога не може да се повтори. Например на песните на Добри Селиминовски хората станаха и заиграха хора. По-голяма част от присъстващите се освобождават, отърсват се от неприятностите, които си имат в момента, идвайки тук. Според мен много може да се говори по темата, но това е най-важното. Пожелавам Раднево да продължи традицията, която идва от Дълбок извор и от Стамболово. И предполагам, че с усилията на организаторите, на Стоян Стоянов, това вече е започнало и ще стане факт. Та тук дори дойде един отец и той пя народни песни в стила на Динка Русева, въпреки че е свещенослужител. Не може да участва в конкурса, но идва специално, за да изпълни песни на Динка Русева и след това заминава за Франция, където също ще популяризира българския фолклор. Въобще този фестивал е като Вселената, тук има много звезди. И знаете ли, обикалял съм целия свят, но като нашия фолклор, който има разнообразни размери, неравноделни ритми, такава хармония, текстове, мелодия, не съм виждал. И предполагам, че от догодина този форум ще премине във фестивал на балканските народи, защото ние, българите, можем да изпълняваме музиката и на другите народи, но на основата на нашия фолклор. Затова и композиторите трябва да бъдат близо до народа, да знаят какво иска и какво слуша той. Защото хората, това е всъщност нашата страна. Те ни подкрепят, те ни дават фолклора, те ни дават път да се развиваме. Знам го, защото съм сред основателите и на катедрата, и на ансамбъл “Тракия”, помогнал съм в началото на Конушенската група и на редица други оркестри. Много съм видял и едно съм запомнил – народът е нашата сирена за фолклора, ние трябва да бъдем по-близо до него, да гледаме как играе, как пее, едва тогава можем да се развиваме като изпълнители и като учени. Не е въпросът дали си професор, или си доцент, въпросът е народът да те познава и да разбира това, което правиш.
Доц. Тодор Пращаков
Академия за музикално и танцово изкуство – Пловдив
|
Фестивал на сватбарската музика "Наследството" 
